Община Любимец на територията на област Хасково е един от живописните региони за страната, което се обуславя от близостта му с Родопите. Точно там е разположено село Вълче поле, като разстоянието между Ивайловград и Харманли от селото е горе-долу равно. Приблизителното датиране на селото е отнесено към 1330-та година, като има спорове дали това не се случва четири години по-рано. Ориентировката при основаването на селото е спорна поради разнообразието от документи, голяма част от които са от времето на османската империя. През седемнадесети век започва засилено разселване на българите по земите, близо до тракийското поле. По-точно областта е Източна Тракия, иначе първият официален документ за възникване на селото е от 1562-ра година. Куртулен е предишното име на това място, а Курткьой е наименованието му по време на властването на османската империя по цялата ни страна. През 1912-та година в него живеят поне 90 семейства, като точно тогава на пети октомври е освободено.
Местността Калето заедно с върха Шейновец са две от забележителностите в село Вълче поле, като до тях се достига в източна посока. Там се намира монумент на мъжете, отдали живота си за България през различните войни. А местностите с планински облик наоколо дават на археолозите добър материал за проучване, най-вече благодарение на откритите там гробници от времето на траките. На хълма непосредствено над селото са разположени две от тях, като те приличат много на откритите в село Мезек. За тамошните проучвания голяма заслуга има Бодан Филов, който освен археолог с немско образование, е премиер на страната в критичната фаза на Втората световна война. В планината над селото може да се видят останки от трета гробница, а първите две към днешна дата са напълно разрушени. Птичият камък или просто Камъкът или Скалата е друга природна забележителност, известна още с турското си наименование Куш кая. Това е огромен по размери камък, стоящ от селото в посока север и много приличащ на орел. Древен комплекс от времето на траките вероятно е предишното предназначение на орловия камък поне съгласно правените на терен проучвания. Комплексът е ограден тогава с масивна крепостна стена.
Глухите камъни пък е свързочният пункт с култовия комплекс, който е разположен в планината няколко км по-нагоре. В централната част на Вълче поле се издига още един паметник, но този път не посветен на загиналите по време на военни действия. Той касае пряко дейността на трима видни местни жители, всеки един от които от мъжки пол. Става дума за Стоил Косовски, Георги Стоименов и Асен Илиев, били граничари в околността. Сред редовните събития на първо място е съборът, организиран всяка година на шести май. Гергьовден е празник, честван подобаващо на много места в страната. На пети октомври на връх Шейновец пък се отбелязва подобаващо така жадуваното освобождение на селото от турските войски. А събитието Бубошари е на почит чак до 80-те години на 20-ти век, като по своята същност представлява кукерски събор. Не са забравени и тримата граничари, загинали през 1952-ра година при престрелка с бандити. Те се почитат около или на 31-ви март.
